Федерико Гарсия Лорка
.
.
А после…
(Ралица К. Маркова, превод от испански)
Лабиринтите,
сътворени от времето,
чезнат.
(Пустинята само
остава.)
И сърцето,
този извор на всички желания,
чезне.
(Пустинята само
остава.)
И мечтата по изгрева,
и целувките
чезнат.
Пустинята само остава.
Вълните
на вечна пустиня.
.
Mark Strand
.
.
No man is continent who visits islands
You, who desire, night
After night, to cross the sea
In search of islands, letting
Outlandish winds escort you
Where they will, take care.
No good can ever come
Of constant traveling.
Knowing no rest, desire
Will only lead you on
Far out beyond your means.
Islands will take shape
Before you, waves will break
Along the glassy beaches,
Recoil and break again,
O do not go there.
No matter how the birds
Flood the empty air,
The trees tend the shade,
Or flowers rise to meet you,
Do not be taken in.
Set one foot on the shore
And islands will appear
That seem far lovelier
Than those on which you are.
You will be off again.
Your days will turn into
Extensions of the night,
And on the sea’s slow drift
Toward what is always new
You will be bound forever.
You who long to escape,
Never again will know
The look of a land laid out,
Where pleasure within bounds
And restraint are commonplace.
.
Енис Батур . Кой си, какво си?
.
.
X
Отдалеч минава керванът,
четирисет камили и четирисетте мъжки.
Търсят мираж всички заедно:
прозирно мастило са номадите
в белите си одежди, всяка камила
е една нота, птиците,
които дебнат кервана,
по един бемол. Жените
чакат в далечината: водата разголена,
стича се по шиите им
към гърдите, спускат се към бедрата
капки като бисер, диез –
изведнъж керванът се изгубва.
.
Георги Константинов
.
.
Пустиня
Море от жажда.
Планина на прах,
в която само тънък страх
се ражда.
Самотен стрък над пясъка –
сух символ на трева…
Жестока синева,
безкрайна болка синя.
И там –
случаен облак,
дрипав просяк, обещаващ милостиня.
Пустиня…
Преминава конник –
без копитен звук,
край дюните развял бурнус трептящ…
Но тук
и ти, и той,
и двамата: един за друг
допускате, че сте мираж.
.
Роберто Хуаррос . Вертикална поезия
.
Roberto Juarroz . Poesía vertical
.
.
(превод от английски)
Вътрешни пустини,
неясни молитви за някой мъртвец
оставил отворени всички врати.
Сиво покривало върху друго без цвят.
Прекомерни гъстоти.
Дори вятърът хвърля сянка.
Присмех на пейзажа.
Нищо към което да се обърнеш
освен плоско тъмно слънце
или безкраен дъжд.
Или да забършеш пейзажа
с вятъра и неговата сянка.
И още една възможност
да подлудиш пустинята
докато се превърне във вода
и изпие себе си.
Да влудиш пустинята
е по-добре отколкото да я населиш.
.
(translated by W. S. Merwin)
Interior deserts,
vague litanies for someone who died
leaving all the doors open.
A gray cloak over another cloak of no color.
Excessive densities.
Even the wind casts a shadow.
Mockery of the landscape.
Nothing left to call to
but a flat dark sun
or an endless rain.
Or wipe out the landscape
with the wind and its shadow.
And there is one further resort:
drive the desert mad
until it turns into water
and drinks itself.
It it better to madden the desert
than to live there.
.
Desiertos interiores,
vagos responsos por un muerto
que dejó todas las puertas abiertas.
Una capa gris sobre otra sin color.
Densidades excesivas.
Hasta el viento hace sombra.
Irrisión del paisaje.
Sólo queda apelar
a un plano sol oscuro
o a una lluvia para siempre
o borrar el paisaje
con el viento y su sombra.
Y también queda el recurso
de enloquecer al desierto,
para que se convierta en agua
y se beba a sí mismo.
Enloquecer al desierto
es mejor que poblarlo.
.
. 